Червената шапчица за пореден път се разхождаше из гората гнойна и абстинентна. Търсеше шибания педераст вълка, за да си изпроси още една доза от боклука, който пробутваше из гората. Беше сама и празна... нито бързаше за баба си, нито се връщаше към майка си, нито търсеше ловеца. Всички в гората или бяха измрели от свръхдоза, или се гърчеха в собствените си лайна и пяна до някое дърво.
Кошницата й беше разкъсана и почерняла, дори самата тя вече не беше “червената шапчица”... беше си изтъргувала дрехите за още от гадостта. Сега е гола, почти гола... с тяло покрито от струпеи, без зъби, с оплешивяваща глава. Едновремешната й златна коса, която се спускаше като водопад сега представляваше един кървав кичур в средата на олюпената и глава... името й беше Лайла.
Миришеше й на гангренясала плът. Предположи, че е от нея и продължи да се влачи нанякъде.
Вече не можеше и да се ебе. Никой не я искаше... Преди наркотиците, когато имаше какво да предложи, първото нещо, което изгуби беше невинността си. И от там тръгна всичко... първо от вълка, после от ловеца, после от двамата едновременно. След като вече бяха правили с нея каквото си поискат, Лайла премина на следващото ниво – вече се ебеше без морал, без удоволствие, без съзнание....просто защото можеше. Майка й беше същата – като малко и наивно момиченце, което носеше храна на баба си тя все още не забелязваше ставащото около нея... Сега знаеше - майка й се продаваше! Не! Тя просто се даваше. Изпращаше малкото си детенце и го милваше със същата ръка, която щеше да държи нечий кур след малко. Целуваше го със същата уста, която само след час щеше да бъде пълна със сперма.
Сега всичко това нямаше значение. Преди плачеше, след това се смееше и накрая се уцелваше....сега....
Видя някого в далечината. Насочи се натам. Стигна до малка поляна, на която забеляза мечокът и вълкът да си разменят нещо. Отиде до тях, но те не я виждаха. Потупа вълка по рамото. Той се обърна и я зашлеви през устата “Изчезвай от тук измършавял боклук!”.
Тя лежеше на земята с кървяща уста, тресяща се от лудешки гняв. Хвърли се върху вълка и го захапа за врата. Той я издърпа пред себе си “Мръсна курво-о-о !” Удари я в зъбите и я хвърли на земята. Двамата с мечока започнаха да я ритат. Вълкът взе един клон и започна да я млати. Лицето й вече представляваше кървяща пихтия.... спряха.... извадиха си пишките и се изпикаха върху нея. После смеейки се си отидоха...
Лайла се размърда отвъд силите си. Нищо не виждаше, нито чуваше. Стори й се, че се изправя. Опита се да направи крачка, но се свлече в локвата от кръв и пикня. Така, лежейки започна да се смее, бръкна си с два пръста в гъза, след това си ги навря в гърлото, така че да не може да диша, и си затвори очите....
Няма коментари:
Публикуване на коментар