Възседнал веч младата вдовица
у Кънчо се появи тезгях за нова цица.
Реши в странстване да тръгне,не за друго, а за туй–
навред да прослави БЪЛГАРСКИЯ ХУЙ!
И така... в Париж, Женева и Лозана–
навред се носи пикантен слух:
„Ебач дошъл е от Балкана,
ебе, та вдига прах и пух”.
Парижки млади уруспии
изпратиха му мил привет:
„Елате! Чакаме Ви ние!
Обичаме такъв атлет!”
От Лондон дружество почтено
на висши дами и жени
писмо му писа вдъхновено:
„Към нас по-скоро намини!”
И екна гръмката му слава
навред по западния свят.
Една ли вече се надява
на Кънчовия кур ръбат.
Достигна до слуха на Чърчил
и той нали е педераст,
в любовна мъка се загърчи,
гъзът му пламна в люта страст.
И той изпрати телеграма:
„Очаквам те в двореца мой!
Приятно е да бъдем двама,
ще те посрещна като свой.”
Получил бързата покана,
потегли Кънчо по море.
На лондонските путки се закани:
„Или ще ебе или ще се мре!”
Из Лондон бродеше наслука,
дошъл бе късно вечерта
и рано сутринта почука
на Чърчиловата врата.
Две Чърчилови братовчедки
посрещнаха го с весел глас:
„Отдавна тук Ви правим сметки.
Елате по-напред при нас.”
Бъдете умен и любезен,
по-тихо, Чърчил да не чуй.
Рзправят до самия глезен
висял големият Ви хуй.”
А Кънчо скромно им отвърна:
„Излъгали са ви. Личи.
Надолу как ще го обърна?
Не е увиснал,а стърчи.”
„Стърчи ли?– викнаха и двете,
това е щастие за нас.
Наблъскай ни го до мъдете,
че тъй ще изгорим от страст!”
Съблякоха се те в салона,
полегнаха на две легла.
В копринени комбинезони
блестяха младите тела.
А Кънчо кура си извади,
с мерак насочи го към тях.
Едната страшен вик нададе:
„Ах, Боже! Ще умра от страх!”
Навън се втурна полудяла
и в страшен ужас зарева:
„Такъв хуй аз не съм видяла!
Ракетна бомба е това!”
А другата бе много кротка.
Усмихна се по навик стар
и се изтегна като котка
на покрива през месец март.
На Кънчо малко му приседна,
че загорял бе, може би.
Но като бик я възседна
и до мъде й го заби.
Изпъшка тя като пияна:
„Ой, майчице, каква ебня!”
„Ой, майчице, каква ебня!”
И от уста й бликна пяна,
лицето бързо пребледня.
Но Кънчо пак не я остави
английска пичка е туй.
Ебе той пет пари не дава–
да помнят БЪЛГАРСКИЯ ХУЙ.
Накрая леко я погали
и рипна мъжки като лъв,
но тя горката бе умряла,
от путката шуртеше кръв.
Ядосан Кънчо напопържа:
"Английска путка, ех, боклук!
Щом дупето ти не издържа
защо ми се подлагаш тук?”
Изхвръкна той като подгонен,
Изхвръкна той като подгонен,
при Чърчил се яви завчас:
„Ура! Британската корона
от дън-душа приветствам аз!”
Усмихна му се премиерът,
направи му дълбок поклон:
„Здравейте, Кънчо Путкодеров,
елате в малкия салон!”
Съблякоха се в топла баня,
възкликна Чърчил: „Боже мой!”
И Кънчовия гвоздей хвана,
главата му целуна той.
„Балканско чудо!
Тук на Запад такива
нийде не растат.
Ще можете ли като тапа
да ми го турите отзад?”
Изтръпна Кънчо, луд и смаян
и тихо промълви смутен:
„У нас такъв е обичаят,
че мъжко дупе не ебем.”
че мъжко дупе не ебем.”
Но, цял обзет от ревност тъпа,
удари Чърчил на молба
и Кънчо, няма как, отстъпи:
„Добре бе, сър, ще те еба.”
Тогава Чърчил си подложи
гъза голям като тезгях
и малко вазелин му сложи,
че иначе го беше страх.
Напъна Кънчо уж полека,
но бързо той го вкара цял,
такова дупе тлъсто, меко,
в живота си не бе ебал.
А Чърчил в поза неприлична
от зор квичи като прасе
и като курва истерична
трепери цял и се тресе.
Накрая рече: „Браво, браво!
Направи ме щастлив и горд.
Шестнайсет ордена ти давам
и титлата английски лорд!”
