Мъглявина на чародейка

Тя крачеше в мъгливата нощ. Само стъпките й отекваха по пясъка. Духаше вятър, който разпръскваше песъчинките и караше путката й да се свисти. Чу се ехо– злокобно, глухо, незнайно. Тя ускори хода си, усещайки нечии очи...Вече тичаше, когато го чу, точно зад нея. Обърна се...но там нямаше никой. Тогава тя осъзна, че вече е сама и няма кой да я успокои, нито да я ядоса....Разбра, че е наебана, изхабена и изоставена....разбра, че вече няма кой да застане между краката й, освен потната влага на нестихващия житейски студ.



грозен face

И замириса на море...

Просто не мога да спя повече, ставам рано сутринта, около 10 часа, което за разгара на лятото си е зора–зазорила... Много съм потен, белите чаршафи са на топка и чак ми убиват, фланелката ми се е увила около тялото, залепнала като прани гащи. Веднага ставам, не мога повече така сигурно, защото съм страшно превъзбуден. Знам, че утре рано сутринта заминаваме на море и това не ми дава мира от една седмица насам. В началото се ядваше, просто броях дните, а сега е нетърпимо, чувствам че ще ми стане нещо, не отговарям. Обърканите ми детски представи за предстоящите две седмици се прескачат и се сливат в някаква своеобразна неадекватна каша. Пясакът става памук, водата – кока кола, а аз опипвам момичешки дупета и набъбнали малки цици в дървени бунгала – палати. Улисан в такива миражи се обаждам по телефона на най-близкия съсед – агент, заедно с когото ще ходим към морето и съм сигурен, че ще разбере моето състояние. Оказва се, че той също се е събудил рано и го хващам на вратата, сиреч, иде към нас. През това време слагам на котлона вода да ври. В момента съм толкова объркан, че не знам какво точно да сторя.
Въртя се като пумпал, горещо е и навън се чуват кучета, котки, юрдечки. В тази обстановка, в този определен град човек се изпотява бързо и придобива усещане за прахуляк, царевица, слама и каруци. Водата вече ври, пичът е вкъщи, на мен в огромна степен не ми дреме и по този случай изсипвам във врящата тенджера цяла опаковка от 250 грама ароматна "Нова Бразилия". Знам, че такава доза кафе може да бъде пагубна за детската физика, но рискувам понеже утре съм на море, а денят е чудовищно дълъг...

В следващия момент се хиля неадекватно пред недоумяващия поглед на съседчето, което не пие кафе. Сърцето хлопа, кръвното налягане чупи рекордите, а аз си пускам етно музика и допивам втората чаша. Мамка му, очертава се дълъг ден. Но е приятно. Фантазирам вагини и ебане със съученички, аз съм син на Мич Бюканън и имам червени гащета. Ходя по плажа и лицето ми лъщи като гъз на педерас. Брутално е, кафето ме прави луд. Вече карам колело без ръце и се смея, а касетофона лети в пространството. Минаваме покрай група цигани със земеделски сечива–те не знаят какво ми е, те не ходят на море. Два часа по-късно еуфорията започва да ме поотпуска и препълнен от впечатления след изминалия трип се отпускам на дивана. Гопето, така се казва съседчето, ме гледа влюбено. Обръщам се към него, полуотпуснат, с мазна усмивка и му кзвам, че е педерас и да спре да ме гледа така. Той ми се хили. Усещам накъде отиват нещата и направо питам:
– Е нещо гланцирано не можа ли да измислиш?
– Гланцираните ти ги знаеш, пък и лепкат вече.
– Ееееее, верно ли бе и к’во е тва?
– Ми вестник, „Казанова”.
– Дай го!
Двамата започваме да си правим чикии, като сме отворили вестника на средната страница, където е фотоисторията. Снимките са точно шест – две глеми и четири малки с минети и акцент върху гърдите. Жулим яко! Ако влезе някой–край. В кулминационния момент телефонът звънва. Гопето губи контрол и се изцепва върху блузата си и малко на дивана. Аз омазвам цялата си ръка и тръгвам към слушалката със смъкнати гащи.
Оказва се, че била майка ми, да питала какво правим и дали съм ял. Мамка му, сега ли точно реши да ме проверява, та стана такова мазало. Е, но нормално, все пак съм само на 12, жената се притеснява.

АМИН !

Стоя в лекция и грозно псувам,

седя на стола и се опитвам да мърсувам.

Ебах ти скуката, ебах!
Шъ взема аз да стана факан монах!

Католик голям ще бъда,

ще милвам в скута мънички деца

и ще търкам в тях моите яйца.

Ще ги обичам, окураважавам и тешъ,

барем някое от тях ми пусне да ебъ...

Тогава попът нагъл бързо ще ме спре

и ще крещи злокобно, че така дете не се ебе!

Трябва първо със близалка, после малко кекс

и чак след това да говориш сам за секс.

Аз...забележките приел

и църковния канон зачел

ще продължа моя житейски пост

с малкия си сладък гост.

Искам да помилвам нежното мишле

и да си играя сладко-сладко с малкото пишле.

Накрая...задоволен и леко изморен ще махна със ръка,

за да влезе другото дете и да продължа със греха!

Принц!

Понякога живея като принц.

Един живот,

очертан с чест и благородни деяния.

Неморални завоевания?!?

Пленявам принцеси с чистотата на сълза.

На добрия стил покорен роб съм аз.

Пристигам във съня им след голяма чаша грог,

притихнал връз гърба на дорест еднорог...

Но това е само понякога.

През другото време,

аз съм....

....покъртително противен!

"Ода на радостта" и една "Тривиална история"

Ода на радостта

От заник слънце озарен

аз те чакам, сам...навън

и със мисъл за ебане заразен

барам силно моя трън.

Искам да проникна в теб набързо,

да не чакам излишно за развръзка.
Гъза ти сладък да поема във ръце

и да почнат лудешки танц моите мъде!

Циците ти аленочервени не ще останат кротки ни за миг!

А ще докарам върху тях емоционалния си пик.

Баджаците се друсат в необуздан, лудешки тръс,

а ти насочваш в моя гъз своя тънък пръс...

Путката ти топла иска го целия сега!

И затова насочвам бързо моята хуйня!

Тръпки те побиват, кожата гори,

с цяло гърло викаш „ШПОРИ, ШПОРИ, ШПОРИ!”

Краката не издържат, хуят иска край върховен,

а устните поемат сока му греховен.

HAPPY END !!!

Тривиална история

Вървя си аз по булеварда,

чешейки ташака си космат

и някак неотчитащ авангарда,

се изчервих като домат...

Насреща ми момиче–красиво, чаровно и прилежно,

направо готово за ебане нежно.

Върви и говори ми за нещо...

а аз мисля само как циците й да изям

и пред чара й интелектуален останах ням...

Тя говори, аз мълча кат пукал

и в главата ми нахлуват мисли как бих я чукал.

Но тя...разбрала моето желание

изписа върху лицето си страдание.

Мечтаела за мъж, като спасителен буй,

пък аз съм се вълнувал от единия си хуй.

Видяла ме чаровен, интелигентен и красив,

а неведома била за характера еблив.

И така протегна за приятелство ръка,

пък аз я хванах да си врътна една чикия...

Простак! Идиот! Кретен!

Ти искаш секс да правиш с мен!
Нееее! Аз джентълмен съм и първо ще говорими,

когато те омаям сама ще искаш да се онодим!

Вечерка, водка, туй-унуй

и чак след това ще видиш моя хуй.

Затова не се коси как ще свърши тази среща,

знам те аз, ти в ебането си веща!

Ами Ако!

Вчера аках...беше хубаво... Докато седях и чаках кафявата връзка с примеси да изтече от мен усетих, че нещо не е наред с този свят. И как може да е наред? Деца умират, хората все по-малко четат, а Бойко Борисов управлява България. От тъгата по лицето ми избиваха сълзи, а гъзът ми конвулсивно се отпускаше и стягаше, изпускайки гомната на порции. Така... седящ в тоалетната си поплаках.Плаках за себе си, плаках за другите, но най-вече плаках за природата – нашия свят, превърнат в септична яма. Изведнъж се сетих....защо тоалетна „чиния” ? Да не би лайното да се сервира? Така се замислих над съдбата на гомното и неговия нежизнерадостен път... Изсират го, плува в канал с други гомна, понякога по-гъсти, понякога не съвсем и накрая –в морето, където бива изядено от някоя акула или медуза, която после ни се сервира, полусурова или желирана, с дръзкото заглавие „Специалитет на майстора” . Това е кръговратът на живота, а аз продължавам да си седя върху тоалетната чиния със запотен гъз и почервеняло лице, мечтаещ за едно по-добро бъдеще...

Автор: Грозен Face

„Утре сутрин в тази сутрин”

Беше средата на месеца, когато майката за първи път се напика... Хорацио, който беше привидно заленял дърт пръч, лежеше до нея и се чудеше как да постъпи. Целият матрак беше подгизнал, смърдеше на пикоч... Той бръкна в шкафчето, извади парцала на Глория, който стоеше там от месеци, и си го сложи пред мустаците, за да не усеща стипцавата миризма на опикан женски клитор. Старецът я побутна леко, старайки се да не я събуди и започна да я бърше...
Бършейки осъзна, че тая работа ще се окаже по-неприятна, отколкото беше предполагал. Старата кранта доста се беше постарала, голяма беля, сега се въртеше неспокойно и хленчеше едва доловимо. В този именно момент започваше един нерадостен период в живота на Хорацио, който усети цялата тежест на дълга към майката. Старецът заобръща жалкото туловище на мумията до себе си, чието тяло бе станало дваж по-тежко от обездвижването на крайниците. А наляво, ха надясно; ха напред, а назад! Трудна работа. Хорацио пухти – хлъзгавото голо тяло на старата се плъзга. Хваща я за хълбока, търсейки по-добра опора и се усеща целия намазан с урина. В този момент вратата се отваря и задъханият син застива пред слисания поглед на Глория...–Майче....какво става тук? Татю какво те е подхванал като трудовашка количка...а да ти помогна....–Недей, недей сине... Ние с дядо ти сме си добре... ние тука малко се пооклепахме, та сега се оправяме. Айде бягай да спиш!Детето, видимо на около 36 години, излезе от стаята и се върна в леглото при сестра си, за да довършат започнатото. Слънцето вече изгряваше, работата чакаше, а Димитринчо не го беше вдигнал и сантиметър. 2-мата със сестра му се прегърнаха сконфузено, но влюбено и продължиха да си гугукат.На сутринта Глория, с подпухнал от жълтата влага гъз, излезе на верандата и се възрадва на росата... всичко около нея пееше, а очите и смъдяха от издигащото се зловоние, идващо от кочината на свинята Мая...
– Ама, че вие сте едно образцово семейство, осъзнаваш ли го т’ва?
– Кой говоооори...?!?
– Никой! – каза троснато никой и изшумоли в храстите, въпреки че там нямаше никой...

– А какво е това?
– Черен квадрат, не виждаш ли? Много си тъпа!
Глория се прибра обратно в къщи и си легна в леглото. Затвори очи и веднага заспа. Като се събуди след 10 минути беше вече другата сутрин, усети странна жълта влага под себе си. Обърна се стреснато и видя майка си да спи в същата поза, в която бе легнала. Ужас! Старата за пръв път се беше напикала.




София
27.01.2009
Отбор "Комоцио" !!!