„Утре сутрин в тази сутрин”

Беше средата на месеца, когато майката за първи път се напика... Хорацио, който беше привидно заленял дърт пръч, лежеше до нея и се чудеше как да постъпи. Целият матрак беше подгизнал, смърдеше на пикоч... Той бръкна в шкафчето, извади парцала на Глория, който стоеше там от месеци, и си го сложи пред мустаците, за да не усеща стипцавата миризма на опикан женски клитор. Старецът я побутна леко, старайки се да не я събуди и започна да я бърше...
Бършейки осъзна, че тая работа ще се окаже по-неприятна, отколкото беше предполагал. Старата кранта доста се беше постарала, голяма беля, сега се въртеше неспокойно и хленчеше едва доловимо. В този именно момент започваше един нерадостен период в живота на Хорацио, който усети цялата тежест на дълга към майката. Старецът заобръща жалкото туловище на мумията до себе си, чието тяло бе станало дваж по-тежко от обездвижването на крайниците. А наляво, ха надясно; ха напред, а назад! Трудна работа. Хорацио пухти – хлъзгавото голо тяло на старата се плъзга. Хваща я за хълбока, търсейки по-добра опора и се усеща целия намазан с урина. В този момент вратата се отваря и задъханият син застива пред слисания поглед на Глория...–Майче....какво става тук? Татю какво те е подхванал като трудовашка количка...а да ти помогна....–Недей, недей сине... Ние с дядо ти сме си добре... ние тука малко се пооклепахме, та сега се оправяме. Айде бягай да спиш!Детето, видимо на около 36 години, излезе от стаята и се върна в леглото при сестра си, за да довършат започнатото. Слънцето вече изгряваше, работата чакаше, а Димитринчо не го беше вдигнал и сантиметър. 2-мата със сестра му се прегърнаха сконфузено, но влюбено и продължиха да си гугукат.На сутринта Глория, с подпухнал от жълтата влага гъз, излезе на верандата и се възрадва на росата... всичко около нея пееше, а очите и смъдяха от издигащото се зловоние, идващо от кочината на свинята Мая...
– Ама, че вие сте едно образцово семейство, осъзнаваш ли го т’ва?
– Кой говоооори...?!?
– Никой! – каза троснато никой и изшумоли в храстите, въпреки че там нямаше никой...

– А какво е това?
– Черен квадрат, не виждаш ли? Много си тъпа!
Глория се прибра обратно в къщи и си легна в леглото. Затвори очи и веднага заспа. Като се събуди след 10 минути беше вече другата сутрин, усети странна жълта влага под себе си. Обърна се стреснато и видя майка си да спи в същата поза, в която бе легнала. Ужас! Старата за пръв път се беше напикала.




София
27.01.2009
Отбор "Комоцио" !!!