Тя крачеше в мъгливата нощ. Само стъпките й отекваха по пясъка. Духаше вятър, който разпръскваше песъчинките и караше путката й да се свисти. Чу се ехо– злокобно, глухо, незнайно. Тя ускори хода си, усещайки нечии очи...Вече тичаше, когато го чу, точно зад нея. Обърна се...но там нямаше никой. Тогава тя осъзна, че вече е сама и няма кой да я успокои, нито да я ядоса....Разбра, че е наебана, изхабена и изоставена....разбра, че вече няма кой да застане между краката й, освен потната влага на нестихващия житейски студ.
грозен face
грозен face
Няма коментари:
Публикуване на коментар