И замириса на море...

Просто не мога да спя повече, ставам рано сутринта, около 10 часа, което за разгара на лятото си е зора–зазорила... Много съм потен, белите чаршафи са на топка и чак ми убиват, фланелката ми се е увила около тялото, залепнала като прани гащи. Веднага ставам, не мога повече така сигурно, защото съм страшно превъзбуден. Знам, че утре рано сутринта заминаваме на море и това не ми дава мира от една седмица насам. В началото се ядваше, просто броях дните, а сега е нетърпимо, чувствам че ще ми стане нещо, не отговарям. Обърканите ми детски представи за предстоящите две седмици се прескачат и се сливат в някаква своеобразна неадекватна каша. Пясакът става памук, водата – кока кола, а аз опипвам момичешки дупета и набъбнали малки цици в дървени бунгала – палати. Улисан в такива миражи се обаждам по телефона на най-близкия съсед – агент, заедно с когото ще ходим към морето и съм сигурен, че ще разбере моето състояние. Оказва се, че той също се е събудил рано и го хващам на вратата, сиреч, иде към нас. През това време слагам на котлона вода да ври. В момента съм толкова объркан, че не знам какво точно да сторя.
Въртя се като пумпал, горещо е и навън се чуват кучета, котки, юрдечки. В тази обстановка, в този определен град човек се изпотява бързо и придобива усещане за прахуляк, царевица, слама и каруци. Водата вече ври, пичът е вкъщи, на мен в огромна степен не ми дреме и по този случай изсипвам във врящата тенджера цяла опаковка от 250 грама ароматна "Нова Бразилия". Знам, че такава доза кафе може да бъде пагубна за детската физика, но рискувам понеже утре съм на море, а денят е чудовищно дълъг...

В следващия момент се хиля неадекватно пред недоумяващия поглед на съседчето, което не пие кафе. Сърцето хлопа, кръвното налягане чупи рекордите, а аз си пускам етно музика и допивам втората чаша. Мамка му, очертава се дълъг ден. Но е приятно. Фантазирам вагини и ебане със съученички, аз съм син на Мич Бюканън и имам червени гащета. Ходя по плажа и лицето ми лъщи като гъз на педерас. Брутално е, кафето ме прави луд. Вече карам колело без ръце и се смея, а касетофона лети в пространството. Минаваме покрай група цигани със земеделски сечива–те не знаят какво ми е, те не ходят на море. Два часа по-късно еуфорията започва да ме поотпуска и препълнен от впечатления след изминалия трип се отпускам на дивана. Гопето, така се казва съседчето, ме гледа влюбено. Обръщам се към него, полуотпуснат, с мазна усмивка и му кзвам, че е педерас и да спре да ме гледа така. Той ми се хили. Усещам накъде отиват нещата и направо питам:
– Е нещо гланцирано не можа ли да измислиш?
– Гланцираните ти ги знаеш, пък и лепкат вече.
– Ееееее, верно ли бе и к’во е тва?
– Ми вестник, „Казанова”.
– Дай го!
Двамата започваме да си правим чикии, като сме отворили вестника на средната страница, където е фотоисторията. Снимките са точно шест – две глеми и четири малки с минети и акцент върху гърдите. Жулим яко! Ако влезе някой–край. В кулминационния момент телефонът звънва. Гопето губи контрол и се изцепва върху блузата си и малко на дивана. Аз омазвам цялата си ръка и тръгвам към слушалката със смъкнати гащи.
Оказва се, че била майка ми, да питала какво правим и дали съм ял. Мамка му, сега ли точно реши да ме проверява, та стана такова мазало. Е, но нормално, все пак съм само на 12, жената се притеснява.