КЪНЧО ПУТКОДЕРОВ

Летят безценните минутки,

години, векове летят

и много милиони путки

поебват се на този свят.

И много курове големи,

израсли в родния Балкан,

изригвали са гъсто семе

като от кратер на вулкан.

Но като Кънчо няма втори

със хуй такъв голям и твърд,

за него вече се говори

навред по всеки земен кът.

Ще чуете кокетни дами

из всички западни страни,

ей тъй пред дружките си само

как спомнят своите младини:
„...То беше срещата ни първа

през месец май в зелена ръж.

За първи път аз имах дързост

самичка да изляза с мъж.

Ръжта висока бе и гъста,

полегнахме до малък слог;

той мъжки хвана ме през кръста

и впи се в мене като смок.

След туй с премрежени ресници,

зазбравил, че ще стори грях,

засмука тлъстите ми цици,

пък аз едва ли не примрях.

А щом ме хвана за путето,

изтръпнах цяла, разбери.

Над мен се завъртя небето

и в облак слънцето се скри.
Нататък...повече не питай,

не помня нищо в оня час.

Самичка вече се досещай,

че с него първо се ебах.
В путенцето меко, тесно

големият му кур червен

не е проникнал никак лесно,

навирал го е целий ден.
А щом отворих си очите,

почувствах вътрe шиша,

набил го бе до макарите,

а отзад се вееше пергиша.
Как бързо времето летеше,

над тази трепкаща луна,

а той ебеше ли, ебеше

и сладка бе тази ебня.
И после не скърбях за туй,

че отне ми моминската чест.

Да имах, мила, този хуйчец,

бих дала всичко, всичко днес.”

Така припомнят си с тревога

навред за Кънчовия хуй

и често молят се на Бога

горещите молби да чуй
А как ли спомнят си го Чърчил

и Айзенхауер в този час.

От дива злоба те се гърчат

и готвят водород за нас.
Но ако те решат да вдигнат

война под родното небе,

един БАЛКАНСИ ХУЙ им стига,

ТА МАЙКАТА ДА ИМ ЕБЕ !!