сюрреализъм

Сърцето изтласква мъртва кръв,

душата спотаява надигащите се викове,

гъст дим се показва зад ъгъла и чака да разпилее вътрешностите ми.
Някъде, извън рамките на моето съзнание седи дяволът, посочил с пръст детството, смеещ се... повръщащ върху спомените на човечеството.

До него седи Мария Магдалена и се моли на Верлен за последна глътка надежда. Той, изстинал и абсентясъл, обръща пияния си взор и със зловонни слова изрича молитва–моли за прошка Бог и го проклина за създаването на човешката смрад, обитаваща и оскверняваща плътта на планетата.
Райската змия е мъртва,

доброто е разпнато,

хората се самоизяждат, газейки в река от жупел и сперма, неверни и обезумели, а Иисус Христос се разхожда между тях, облечен в анцуг, щракайки с пръсти и кършейки кръст и сам Господ Бог гледа отгоре на всичко това тих.... и невъзмутим....