Срещата на Кънчо Путкодеров с Чърчил

Възседнал веч младата вдовица

у Кънчо се появи тезгях за нова цица.

Реши в странстване да тръгне,не за друго, а за туй–

навред да прослави БЪЛГАРСКИЯ ХУЙ!

И така... в Париж, Женева и Лозана–

навред се носи пикантен слух:

„Ебач дошъл е от Балкана,

ебе, та вдига прах и пух”.

Парижки млади уруспии

изпратиха му мил привет:

„Елате! Чакаме Ви ние!

Обичаме такъв атлет!”

От Лондон дружество почтено

на висши дами и жени

писмо му писа вдъхновено:

„Към нас по-скоро намини!”

И екна гръмката му слава

навред по западния свят.

Една ли вече се надява

на Кънчовия кур ръбат.

Достигна до слуха на Чърчил

и той нали е педераст,

в любовна мъка се загърчи,

гъзът му пламна в люта страст.

И той изпрати телеграма:

„Очаквам те в двореца мой!

Приятно е да бъдем двама,

ще те посрещна като свой.”

Получил бързата покана,

потегли Кънчо по море.

На лондонските путки се закани:

„Или ще ебе или ще се мре!”

Из Лондон бродеше наслука,

дошъл бе късно вечерта

и рано сутринта почука

на Чърчиловата врата.

Две Чърчилови братовчедки

посрещнаха го с весел глас:

„Отдавна тук Ви правим сметки.

Елате по-напред при нас.”

Бъдете умен и любезен,

по-тихо, Чърчил да не чуй.

Рзправят до самия глезен

висял големият Ви хуй.”

А Кънчо скромно им отвърна:

„Излъгали са ви. Личи.

Надолу как ще го обърна?

Не е увиснал,а стърчи.”

„Стърчи ли?– викнаха и двете,

това е щастие за нас.

Наблъскай ни го до мъдете,

че тъй ще изгорим от страст!”

Съблякоха се те в салона,

полегнаха на две легла.

В копринени комбинезони

блестяха младите тела.

А Кънчо кура си извади,

с мерак насочи го към тях.

Едната страшен вик нададе:

„Ах, Боже! Ще умра от страх!”

Навън се втурна полудяла

и в страшен ужас зарева:

„Такъв хуй аз не съм видяла!

Ракетна бомба е това!”

А другата бе много кротка.

Усмихна се по навик стар

и се изтегна като котка

на покрива през месец март.

На Кънчо малко му приседна,

че загорял бе, може би.

Но като бик я възседна

и до мъде й го заби.

Изпъшка тя като пияна:
„Ой, майчице, каква ебня!”

И от уста й бликна пяна,

лицето бързо пребледня.

Но Кънчо пак не я остави

английска пичка е туй.

Ебе той пет пари не дава–

да помнят БЪЛГАРСКИЯ ХУЙ.

Накрая леко я погали

и рипна мъжки като лъв,

но тя горката бе умряла,

от путката шуртеше кръв.

Ядосан Кънчо напопържа:

"Английска путка, ех, боклук!

Щом дупето ти не издържа

защо ми се подлагаш тук?”

Изхвръкна той като подгонен,

при Чърчил се яви завчас:

„Ура! Британската корона

от дън-душа приветствам аз!”

Усмихна му се премиерът,

направи му дълбок поклон:

„Здравейте, Кънчо Путкодеров,

елате в малкия салон!”

Съблякоха се в топла баня,

възкликна Чърчил: „Боже мой!”

И Кънчовия гвоздей хвана,

главата му целуна той.

„Балканско чудо!

Тук на Запад такива

нийде не растат.

Ще можете ли като тапа

да ми го турите отзад?”

Изтръпна Кънчо, луд и смаян

и тихо промълви смутен:

„У нас такъв е обичаят,
че мъжко дупе не ебем.”

Но, цял обзет от ревност тъпа,

удари Чърчил на молба

и Кънчо, няма как, отстъпи:

„Добре бе, сър, ще те еба.”

Тогава Чърчил си подложи

гъза голям като тезгях

и малко вазелин му сложи,

че иначе го беше страх.

Напъна Кънчо уж полека,

но бързо той го вкара цял,

такова дупе тлъсто, меко,

в живота си не бе ебал.

А Чърчил в поза неприлична

от зор квичи като прасе

и като курва истерична

трепери цял и се тресе.

Накрая рече: „Браво, браво!

Направи ме щастлив и горд.

Шестнайсет ордена ти давам

и титлата английски лорд!”