Приключенията на Кънчо Путкодеров

Случи се Кънчо във Франция веднъж,
кура свой да прослави на шир и длъж!
Но във Франция не е тъй лесно,
макар да си и здрав, и млад.
И Кънчо се видя натесно-

изпадна в нищета и глад.

Животът здраво го притисна:
година безработен бе.
От глад и хуя му увисна;
не можеше и да ебе.

При граф известен и имотен
най-сетне стана градинар
и тръгна някакси живота
при новия господар.

Не мина половин година
и графът тежко заболя.
В един прекрасен ден почина
от болест нелечима, зла.

Самотна младата графиня
скърбеше много може би,
но месец само не измина,
дупето взе да я сърби.

Живота никой днес не може
в безцелна скръб да погребе.
Умрелият не се тревожи,
на живия му се ебе.

И като всякоя вдовица
замисли тя за хуй червен.
Засука вежди и ресници
и сложи си розов сутиен.

И ето, в китната градина,
закърши леко тя снага.
Край Кънчо бързешком премина,
усмихна му се на шега.

Но с нашия шега не бива
и той прошепна с весел глас:
"Какво ли ще е в тази слива
веднъж да го натъпча аз?"

Графинята погледна мило
към българина млад и здрав:
"Аж, боже мой, какъв е жилест!
Дали ще има прът корав?"

Разбра той погледа тревожен
на жадната за хуй жена.
"Мадам, простете, ако може,
да идем малко настран."

Тя знак му даде мълчаливо,
разголи нежната си гръд:
"Добре, но ако те не бива
ще наредя да те скопят."

Под малка сенчеста топола
полегнаха един до друг
и бели кълки тя заголи:
"Умирам! Ох, сърби ме тук!"

И цъфна като майска роза
путето крехко с къдрав мъх,
а Кънчо в чудновата поза
поемаше дълбоко дъх.

Той бързо панталона смъкна,
обтегна шия като ат
и кат гаубица щръкна
големият му кур чепат.

Графинята, изтръпна цяла
"Какъв хуй като шпек салам!"
Веднъж тя конски бе видяла,
но тоя май е по-голям.

Стърчи той като мощен багер
с глава като на боздуган.
Мъдете му като дисаги
полюшват се насам-натам.

И скочи Кънчо Путкодеров,
повдигна белите крака;
графинята се разтрепера
и хвана хуя му с ръка.

След туй погали го ревниво.
На Кънчо свят му се зави.
Налегна здраво като бивол
и като гладен вълк зави.

Настръхна младата графиня:
то сякаш свредел я върти,
а путката и като диня
по всички шевове пращи!

И шепне му: "Ще ме погуби!
Путето ми съвсем разпра!"
От зор тревата взе да скубе,
без мъничко не се насра.

А Кънчо, загорял и черен,
забива грездей като щик,
наема като кулски нерез
и клеца като къс мъник.

Но ето–сладък миг настава,
кръвта по жилите кипи.
Жената стиска го в забрава
и крещи: "Ох, еби, еби...!"

А той ебе като касапин,
вкарал й го бе до мъде
и голите и цици хапе,
готов да ги изяде.

За втори път се е раздразнил,
от луда страст трепери цял
и вече втори път се празни-
отдавна тъй не бе ебал.

Най-сетне–край: ще го вади,
такваз ебня не е шега,
но хуят му, уви, не спада–
стърчи навирен все така.

Помъчи го,ала не мърда–
нали бе с кучешка глава.
Тя станала бе толкоз твърда,
че само клати се едва.

Графинята от страх застена,
но толкоз беше й добре,
че каза:" Полежи над мене,
от хуй да е,ако се мре!"

Така лежаха чак до пладне,
докато Кънчо огладня
и хуят чак тогава спадна,
завърши дългата ебня.

Прибра го младата графиня,
направи го любовник свой.
И Кънчо в нов живот премина,
покойник замести той!